Две години след приемането на България в ЕС, образът на страната в турските медии е по-скоро негативен. Повечето издания я представят като страна, която не е изпълнила европейските критерии.

За разлика от първата година на членството на България в ЕС, през 2008-ма в турските медии присъстваха значително по-малко български теми. Две години след присъединяването на България към Общността интересът към страната се е понижил значително, а имиджът й е по-скоро негативен. Корупция във властта, мафия, трансфер на оръжие, скандали, етническо напрежение - това са най-често обсъжданите български теми в турските печатни и онлайн-издания, смята Сибел Утку, журналистка от Агенция Франспрес в Анкара.

"В турското общество за България се създаде имидж на страна, която въпреки членството си в Евросъюза, не е разрешила проблемите, свързани с корупцията и бедността", казва тя и добавя: "Наложи се виждането, че България бе приета в ЕС без да е изпълнила напълно критериите за членството и че Съюзът си е затворил очите, което пък подтиква турските читатели да мислят, че ЕС мери с двоен аршин, т.е.за едни, като Турция прилага строги критерии, а за други, като България разхлабва правилата."

Освен на членството на България в Общността, турските медии обръщат внимание и на туристическия обмен между двете страни. "Благодарение на туризма хората от двете страни имат възможността да се опознаят по-добре, да преодолеят отрицателните черти на миналото, да се разбират по-добре като съседи. Но като цяло считам, че каналите за комуникация между Турция и България са недостатъчни и моето пожелание е през новата 2009 година те да станат повече", казва Сибел Утку.

По отношение на инвестициите в България, икономическият коментатор Харун Йондем смята, че турските инвеститори могат да бъдат напълно спокойни. "Въпреки негативния образ на България в турските медии, турците знаят и много положителни неща за България. Но това се дължи на факта, че много турски бизнесмени работят в България. Според тях страната има още много да се труди, докато стане истинска европейска държава, но в същото време там няма риск за турските инвестиции", казва Харун Йондем и допълва: "В турските медии липсват самостоятелни анализи и прогнози, свързани с България, използваме основно световните агенции, анадолската агенция и Джихан хабер ажансъ, но това не е достатъчно, защото хубавите неща, а сигурен съм, че такива има в България, се случват и отминават незабелязано. Определям като слабост факта, че с изключение на вестник Заман, големите турски вестници нямат свои постоянни кореспонденти в София".