"България е на кръстопът" - така бе озаглавен обширен репортаж от България, излъчен по германското радио ВДР.
В репортажа авторите Зимоне Бьокер и Мирко Шваниц разговарят с министри и съдии, с анализатори и представители на ЕК.
Откакто Българияе в ЕС, Еврокомисията непрекъснато получава оплаквания за правната несигурност в страната. Самото българско население също страда от некадърната администрация. За малцина се осъществиха надеждите, че нещо ще се промени след приемането в ЕС.
Авторите дават думата на анонимен мъж, който твърди, че българската политическа класа изобщо не желае да се бори срещу корупцията, защото свободните капитали били в ръцете на престъпници и на хора, упражняващи огромен натиск върху обществото.
"Тези хора знаят добре, че ако се ликвидира корупцията, те самите ще изгубят парите си", казва събеседникът, като обобщава, че "всяка страна си има мафия, при нас обаче мафията си има държава".
Факт е, че преди и след влизането в ЕС в България огромни суми потънаха в тъмни канали. Трафик на наркотици и на хора, незаконен износ на дървен материал и инвестиционни измами.
Често пъти следите водят към отделни министерства, казва Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в София: "Корупцията е нещо съвсем нормално за повечето политически партии."
"Корупцията е част от инвестициите в политиката. Бизнесмени често правят дарения за партиите. Ако тяхната партия спечели, тогава се обаждат и искат пари, в резултат на което получават не само европейски, но и държавни пари."
"Нито един политик не може да си позволи да не се обвързва с подобни спонсори", допълва той. В репортажа се казва също така, че тясната обвързаност между политика и икономика възниква непосредствено след политическите промени в България в началото на 90-те години.
Често сменящите се правителства по онова време непрекъснато обирали държавата чрез Агенцията по приватизацията.
Като се прибавят към това изолацията на България заради югославските войни и липсата на чуждестранни инвестиции, последствията били ужасни: срутили се такива държавни институции като полицията, здравното дело, армията и най-вече - образованието.
Тихомир Безлов обяснява: "Този продължителен период на политическа нестабилност беше предизвикан от липсата на ресурс у политическите елити за финансиране на нормална политическа система. Те просто я финансираха с помощта на новите икономически елити.
Много често обаче това финансиране имаше престъпен произход. По време на югославските войни парите идваха най-вече от контрабандата на оръжие или гориво."
Светломира Гюрова от вестник Капитал обяснява: "Да започнем с нашия президент Георги Първанов. Известно е, че той е бил сътрудник на тайните служби. Но сякаш никой не се интересува от това."
"Около министрите - ако не са самите министри - винаги има хора, които влияят върху важните решения. Досиетата на ДС се използват като политическо оръжие. Хората, които притежават тази информация, притежават и власт", допълва Гюрова.
По-нататък в предаването на Западногерманското радио ВДР става дума за купуването на гласове и за спрените европейски пари, за ОЛАФ и групата на Стойков-Николов.
Авторите са разговаряли и с вицепремиерката Меглена Плугчиева, която дипломатично описала какво положение е заварила в министерствата:
"Бях неприятно изненадана от няколко неща: първо - от нарушената комуникация между различните служби, вътре в службите и с Брюксел. Второ - от контрола и от липсата на прозрачност."
Репортерите разказват за усилията на Плугчиеваи българското правителство да осигурят отблокиране на спрените фондове.
По тази тема говорителят на Еврокомисията Марк Грей казва пред екипа на предаването: "Съвсем ясно е, че няма да има промяна през идните четири седмици. То и никой не очаква такова нещо. Вярно, че в момента нещата бързо се променят. Появяват се нови лица с нови инициативи. От друга страна обаче това пречи на добрата приемственост". "В момента трябва да анализираме очакванията и най-вече - да отправим ясен сигнал към българското правителство", заключава говорителят.
|