Публичната истина за небивалата критика на ЕС срещу страна от същия вече е и официална. Всички увъртания на виновниците в София отиват в архива (за онези, които се интересуват от причините за онова, което ни чака). Остават обаче въпросите. И е важно кой, как и доколко настоятелно ги задава.
С първата си реакция, според която нямало да хвърля министри и дори заместниците им на "вълците", премиерът Станишев съобщи на стадото доколко уважава съветите на чуждите авторитети (то български за него няма, това е ясно) да си поеме отговорността. Не знаем какво точно е чул по този повод от управниците на съюзните държави, но е сигурно, че преразказът на техните настроения чрез влиятелни и авторитетни медии от световна величина е напълно достоверно отражение на оценката им. От "Файненшъл таймс" и "Уолстрийт Джърнъл", през Би Би Си , АФП, Ройтерс и "Зюддойче цайтунг" и кой ли още не - не остана що-годе "тежка артилерия" в международата журналистика, която под някаква форма да не даде залп с право мерене: властта в София е виновна. Констатациите бяха придружени от препоръки Станишев и Първанов да се замислят за постовете си, както и с обобщения, че политиците тук трябва да бъдат наказани. Някои, като френската АФП, забелязаха очевидното - че българските граждани са на страната на Брюксел в акцията, независимо че в крайна сметка истинското наказание ще се стовари върху тях. Но безсилието на българите да повлияят на избраните от самите тях управници ги направи съюзници на външното наказание.
След препоръката да се замислят, ето какво измислиха. Бившият президентски съветник Ивайло Калфин, който в спора между Първанов и Станишев застана миналия месец на страната на предишния си работодател (като опонира задочно на премиера по темата за неговите съветници в бордове на държавни предприятия), сега подкрепи и дори доразви "творчески" указанията на министър-председателя да бъде омаловажен скандалът с европейските финансови санкции. С това, този път, не му се наложи да избира между позициите на двамата шефове, защото по въпроса за потушаването на пожара с европейските санкции цари пълно единодушие по държавните ни върхари, окупирани от солидарни другари.
Само преди ден Калфин каза, че изтичането на информация за разследването на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ ще има НЕПОПРАВИМИ щети. Подразбира се, че уличаването на политици като Първанов във връзки с разследвани от ОЛАФ бизнесмени е непоправим удар върху грижливо градения фалшив образ на държавния глава. В деня на публикуването на същинския доклад вече чуваме как Калфин "поправя" щети. Оказва се, че не бивало да се истеризира (по думите на Станишев), а според поясненията на Калфин, европейските фондове изведнъж вече не били толкова важни. По-важни били инвестициите .
Познайте, например, кой предложи вече да инвестира в АЕЦ "Белене" всичките поне 4 милиарда евро и дали това не е руската държава, при положение, че западните банки продължават да се чудят дали да поощряват първия експеримент с руска ядрена технология на територията на ЕС от Чернобилската катастрофа насам! Инвестиция та дрънка - направо си е стратегическа за инвеститора.
Същите овластени другари, които ни проглушиха ушите за заслугите си при присъединяването на България към ЕС, буквално за часове се пребоядисват в евроскептици. Защото, както се видя, ЕС, колкото и да ги съветва да се държат като европейски политици (по обвинения в доклад на ОЛАФ през 1999-та година си замина колективно цялата европейска комисия, правителството на съюза), няма механизъм, който да накара да се стреснат едни толкова обичани от българския народ избраници.
Както се вижда, надеждата, че Дядо Брюксел ще дойде да ни освободи и тройната коалиция "ке падне", е утопия. Всичко опира до нас. Същите, които пием, пеем буйни песни и се зъбим на пираня - онази страшната, вече (о, ужас) трета поред, уловена в български водоем хищна рибка и прескочила оттам направо в челните редици на най-важните новини.
Мислехме си, че с влизането в ЕС сме уловили златната рибка, която ще ни изпълнява желанията да забогатеем (чрез "усвояване" на европейски пари), но се оказа латиноамериканска работа - хващаме пираня след пираня. А в оглозганата ни държава латиноамериканската изненада е направо риба-символ. Като за герб... http://ivo.bg/
|