АФП: Замразени фондове на ЕС приветствани в България като наказание

    

"Ако субсидиите на ЕС трябва да потънат в бездънните джобове, то нека Брюксел да ги окастри", казва софийската козметичка Бойка Найденова, обобщавайки гледната точка, която се споделя от много нейни сънародници.

Неотдавнашно проучване на агенция Алфа Рисърч сочи, че почти 40% от българите одобряват натиска на ЕС върху правителството посредством финансови санкции. Общо 28% одобряват чисто политически санкции без спиране на парите, докато 16% са на мнение, че войната срещу престъпността и корупцията е "вътрешен проблем".

Проект на ключов доклад на ЕК за прогреса на България, който ще бъде оповестен в сряда предвижда, че Брюксел може да ореже около 600 милиона евро от предприсъединителни помощи за България. Притесненията за измами вече подтикнаха комисията да замрази около 365 милиона евро от селскостопански и за пътна инфраструктура пари по-рано през годината и блокират следприсъединителните транспортни и регионални инфраструктурни програми, от които България трябваше да получи до 3 милиарда евро до 2013 година.

Лошото управление на европейските пари от София беше разкрито през януари, когато вестник разкри, че ръководителят на държавната агенция "Пътища" Веселин Георгиев е сключил договори на стойност стотици милиони евро на компанията на своя брат. Георгиев бе принуден да напусне и ЕС частично блокира парите за инфраструктура.

През февруари агенцията за борба с измамите в България и Европа, ОЛАФ, разкъса престъпен кръг за източване на 7,5 милиона евро от предприсъединителни помощи за земеделие между 2005 и 2006 г. Но случаят се проточи с месеци и неотдавнашен доклад на ОЛАФ, изтекъл в пресата, намекна, че високопоставени официални лица може би възпрепятстват процесът срещу мозъка на този кръг, бизнесменът Людмил Стойков. Стойков "предполагаемо е финансирал предизборната кампания на сегашния президент на България", заявиха от ОЛАФ, което президентът Георги Първанов сам потвърди, въпреки че отрече да пази Стойков.

"Обществото възприема санкциите на ЕС като положителен факт", ляво ориентираният политически анализатор Петър-Емил Митев коментира наскоро. "Налагането на строги правила за българите е едно от главните предимства на присъединяването към ЕС". Последното проучване Евробарометър, публикувано миналата седмица, показа, че общественото доверие в България, в правителството, полицията, армията и правосъдието е в най-ниската си точка откакто страната се пресъедини към ЕС през януари 2007 г.

Междувременно, доверието в институциите на ЕС се покачва, с 51 % от хората заявяващи, че вярват на Европейската комисия. За много българи корупцията е не само разрушителна сила, но също така тровеща всекидневието им, включително здравеопазването, образованието, полицията и правосъдието. Седемдесет процента от хората, анкетирани от Алфа Рисърч, заявяват, че корупцията е нараснала през последните няколко години. С провала на България за вкара зад решетките някой високопоставен официален представител за корупция, пресата подкрепи обществения взрив в подкрепа на надвисналите европейски санкции.

"ЕС сигнализира контра революция", заяви в редакционен коментар всекидневникът "Сега", описвайки прехода към пазарна икономика като "криминална революция", която доведе до "рекордна инфлация и слаба покупателна способност, добавена към всекидневния страх от престъпността и отвращение към властта". Но докато замразяването на ЕС фондовете се разглежда от мнозинството българи като подходящо наказание за хората във властта, то може да означава банкрут за няколкостотин земеделски производители, които разчитат на помощи.

"Внесохме крави от Франция и оборудване от Германия след като проектът ни получи финансиране по програма САПАРД (на ЕС)", заяви Стефан Личев, земеделски производител от югоизточния град Ямбол. "Но парите бяха блокирани и сега ние трябва сами да връщаме кредит от 1,9 милиона евро".