Гневът на Брюксел се стовари върху данъкоплатците

    

След няколкото финансови шамара от страна на ЕС правителството се сети да демонстрира грижа за европейските данъкоплатци. Финансирането по 10 пътни проекта по ФАР бе спряно, като решението бе взето на местна почва. Но по традиция властта забрави да се погрижи за собствените си данъкоплатци, от които до края на май вече беше събрала над необходимото 2.7 млрд. лева.

Националният ръководител на европарите Димитър Ивановски и вицепремиерът Меглена Плугчиева отсякоха, че макар да спират пари по ФАР, изграждането на пътищата в пограничните райони ще продължи, и то с държавни пари. Ивановски се мотивира, че от това зависело изпълнението на договорни ангажименти, а Плугчиева акцентира върху важността на пътните отсечки.

Така двамата дружно дадоха зелена светлина на наливането на бюджетни пари в компрометираните проекти. Т.е. заради гафовете на администрацията европарите не идват в джоба на българина, а напротив - от там се вадят нови и нови суми.

Това, че все още не се е стигнало до крупна издънка,

- например да се окаже, че някой огромен проект трябва да се плаща от хазната, все още нищо не означава. Парите по програма ИСПА стоят блокирани. А именно със 120 млн. евро от нея се финансира магистрала "Люлин". Турската фирма, която я строи, не е спряла работа.

Утре-вдругиден ще приключи работа и държавата ще трябва да им плати парите. Откъде ще ги вземе, си е български проблем.

А междувременно "малки" пробойни за източване на бюджета заради чиновнически грешки и откровени престъпления не липсват. На път да бръкне дълбоко в джоба ни е и друг проект по ФАР, по който чиновниците от аграрното и екоминистерството почти профукаха 19.6 млн. евро.

Става въпрос за новия завод за изгаряне на животински отпадъци, който Брюксел очаква да изникне край Угърчин до края на 2009 г. Срокът за договаряне на парите е 10 август т.г., но дотогава трябва да са обявени и приключени и обществените поръчки за избор на строител, доставчици и надзор.

Това няма да се случи, защото немският консорциум Umwelttechnik & Ingenieure GmbH още не е приключил с проектирането, но не в неговата мудност е причината. Още на 7 юни 2005 г. МС определи строежа на завода като обект с национално значение.

Едва 3 години по-късно министър Джевдет Чакъров разписа решението за изграждане на екарисажа. След взаимни нападки чиновниците от двете ведомства се обединиха около тезата, че виновни са местните жители, които не искали точно в техния град да има екарисаж и така забавили проекта.

Друг пример за това как българинът, вместо да усвоява евро, плаща в левове за гафовете на администрацията, лъсна при дадените евросубсидии за обработване на нивите.

Заради немарливостта на чиновници новият аграрен министър Валери Цветанов обеща да поиска от хазната между 5 и 8 млн. лв., с които да обезщети част от фермерите.

Преди седмици той сподели, че част от 5000 земеделци, на които бяха отказани 37 млн. лв. от Брюксел с обвинение, че са надписвали земя, всъщност не са мамили.

Оказва се, че чиновниците маркирали нивите им като трайно необработваеми, вследствие на което фермерите са изгубили субсидиите.

До този гаф се стигнало заради редица грешки в цифровата карта на земята, за която преди 2 години агроведомството потроши луди пари от ФАР и хазната. А бившият агроминистър Нихат Кабил се кълнеше, че картата и цялата система за контрол са перфектни.

Положението по САПАРД се затяга от ден на ден все повече. Вчера се разбра, че по нови две мерки спира финансирането. В края на юли доста фермери ще узнаят, че техните одобрени проекти по САПАРД, които в момента изпълняват с кредити от банки, може и да не бъдат възнаградени с евросубсидии.

Цели 400 млн. лв. от европрограмата все още не са изплатени и съдбата им е повече от неясна. Вероятно данъкоплатците ще посрещнат и този харч.

Те ще са насреща и когато трябва да се плати за партийните далавери

Всички помнят как при отстраняването си от поста миналата година ексшефът на фонд "Земеделие" заряза работата и излезе в платен годишен отпуск, без да упълномощи никой от седемте си заместници да одобрява и разплаща проекти по САПАРД. Нихат Кабил удължи безвремието с още няколко месеца, опитвайки се да пробута за мястото на Друмев своя вярна съпартийка. Забавянията до голяма степен са дължат именно на тези "ходове".

Масрафът обаче ще се плаща от всички българи. Особено ако наследникът на Друмев Димитър Тадаръков реши да изпълни заканата си, че "парите по САПАРД тръгват и никога повече няма да бъдат спирани". И тъй като вчера бяха спрени още пари, няма какво друго да е имал предвид Тадаръков, освен че никой земеделец не бива да се безпокои - хазната е насреща.

И вече е много ясно за какво точно се трупа огромният бюджетен излишък.

Правителството отдавна знае, че Еврокомисията ще спре парите за България. За да тушира огромния скандал и за да няма ощетени фирми от тукашните получатели на евро от фондовете, кабинетът ще се направи на Брюксел с парите от нашите данъци.

Но ние на какви да се направим, за да не ни баламосват и ограбват по този арогантен начин?