Грънчарова: Трябва самосъзнание, че членството в ЕС е дългосрочен процес

    

Членството в ЕС е най-трудно с това, че изключва възможността някоя от системите на обществото да продължи да функционира по стария начин. Това заяви в интервю за БТА министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

По повод изминалата година и половина от влизането на България в ЕС тя посочи, че винаги е предпочитала да вижда кризисните моменти, съпътствали приемането на страната ни, като кризисна възможност.

"Трябва ни самосъзнанието, че членството в ЕС не е еднократно завъртане на рулетката, то е дългосрочен процес", отбеляза министърът.

"Това, което се случи в Македония не мога да съм категорична, че е в услуга на европейската й перспектива", коментира Гергана Грънчарова. Според нея през следващата година в България се очаква по-голям интерес към изборите за Европейския парламент, тъй като обществото у нас е осъзнало, че дебатите и решенията от Брюксел засягат по-голямата част от всекидневието на гражданите.

Как оценявате първата година и половина от присъединяването на България към ЕС?

Гергана Грънчарова: Честно, не беше лесна. Трябваше с летящ старт да влезем в установения дневен ред на Европа, да настроим работата на администрацията по схемата на Брюксел. Успяхме. Само за година стигнахме второ място сред държавите-членки по хармонизация на законодателството. Включихме се във всички дебати по Лисабонския договор, в решенията по климатичния и енергиен пакет. Ако се замисля, имахме и кризисни моменти, но винаги съм предпочитала да ги виждам като кризисна възможност. Членството е най-трудно с това, че изключва възможността някоя от системите на обществото да продължи да функционира по стария начин. Не приема отказа от реформи. Вижте какво става в МВР, вижте колко промени бяха постигнати в правосъдната система, в държавната администрация. Една трета от българите - а това е добър процент - казват, че са спечелили от членството. Младите, образованите - също. Трябва ни самосъзнанието, че членството в ЕС не е еднократно завъртане на рулетката, то е дългосрочен процес и има съвсем конкретна цел - повишаване на качеството на живота. Това никога не става без усилие, без допълнително учене, без смяна на манталитета. Всичко това се случва всеки ден и ни предстои занапред.

След година в нашата страна предстоят нови избори за ЕП. Какви са поуките от първия вот? Смятате ли, че българите вече са по-убедени, че изборите за ЕП имат смисъл?

Гергана Грънчарова: Със сигурност са по-убедени от преди година. Заради активността на някои от българските депутати и заради по-голямото присъствие на темите за ЕС в българските медии. Няма как - дебатите и решенията от Брюксел засягат по-голямата част от ежедневието ни. След година, когато са общоевропейските избори, интересът ще нарасне. Дали това ще се отрази на активността на гласуване - не знам, но е в полза на обществото, на всеки гражданин в най-голямата европейска институция да има активни и подготвени българи. Впрочем, вижте какво се случи на референдума в Ирландия. Гражданското произнасяне в този му вид - локално, но по европейски въпроси, май се оказва доста трънлив път за евроинтеграцията. Резултатите от Ирландия ме карат да мисля, че лидерството по големите теми на времето, в което живеем, е много по-нужно от всенародното допитване.

ЕП отбелязва през тази година половин век от своето основаване. Колко е важна тази институция за Европа?

Гергана Грънчарова: Няма да преувелича, ако кажа - това е най-важната институция на Европа. Дори заради факта, че е единствената, избирана чрез пряк вот. Вярно е, че институцията започва своя "живот" не чрез директно избиране на депутатите, но вече почти 30 години там сядат хора, преминали през избори, натоварени с много голям политически и законодателен багаж. Ако проследите развитието на европейските институции, именно ЕП традиционно най-мащабно е увеличавал своите правомощия. Обяснимо - той има най-солидната легитимация, доверието на европейските граждани. ЕП по традиция е и най-силно ангажиран с разширяването на ЕС, спомнете си, че най-важните решения за нашето членство минаваха през Европейския парламент.

В периода на основаването на ЕП България беше "от другата страна на барикадата", а от година има свои представители в институцията. Успяват ли, според Вас, българските представители да защитят националния интерес в ЕП?

Гергана Грънчарова: Преди броени дни бе последната ми среща с българските евродепутати, заедно с вицепремиера Меглена Плугчиева имахме работен разговор с тях. Още преди година на съвместна среща се договорихме да поддържаме постоянен диалог, да си разменяме информация, позиции, идеи. Евродепутатите ни получават всяка седмица дневния ред на заседанията на Съвета по европейски въпроси и всяка българска позиция, към която проявят професионален интерес. Бих оценила по достойнство съвместните действия на български евродепутати от различни политически семейства по казуса с Могилино, по казуса с Майкъл Шийлдс, активността по премахването на таксите на Дунав мост. Много от тях направиха свои информационни центрове в София и в други градове, което без съмнение е полезно. Да се защитава националния интерес в ЕП е кауза, за която винаги ще имаме по-голяма претенция. Самите евродепутати признават, че понякога техните колеги, ставайки свидетели на много различното им говорене за България, ги съветват да намират повече пресечни точки помежду си. Но преодоляването на това "дебютантско" изкушение за някои да демонстрират привързаност към европейските политически семейства за сметка на страната си сигурно изисква време. А всяка дума срещу държавата, от която идваш, се пише на цялостния й образ, при това не за ден, нито за един мандат.

Как оценявате перспективите за интегриране в Общността на страните от Балканите, особено на фона на събитията в Македония и Косово от последните месеци? Как виждате решението на въпроса с членството на Турция?

Гергана Грънчарова: Всяка от балканските страни има своя писта към ЕС. Но Европейският съюз има, нека го нарека така - демократично отношение към демокрацията. Въпрос на зрялост на всяка държава е как ще скъси или удължи времето до членството си и как ще се възползва от помощта на ЕС. Това, което се случи в Македония, не мога да съм категорична, че е в услуга на европейската й перспектива. Важно е час по-скоро да бъде създадено правителство, което да се съсредоточи върху Партньорството за присъединяване. В Сърбия спечели проевропейската коалиция, макар и с не особено голямо мнозинство. Надяваме се правителството да бъде сформирано до края на месеца. Турция е едроформатен въпрос, но поредицата от реформи там се случиха, случват се и ще продължат заради европейската перспектива. Българската позиция е последователна - сигурен и развиващ се регион се гарантира единствено от европейската интеграция.

Днес районът на Балканите е "полуевропеизиран". С какво България може да бъде полезна на своите съседи извън Общността, за да улесни тяхната бъдеща интеграция в ЕС?

Гергана Грънчарова: Никак не искам този въпрос да бъде задаван в бъдеще време. И в момента България помага на своите съседи извън Общността. Още през 2004 г. правителството на Симеон Сакскобургготски подписа споразумения за партньорство в евроатлантическата интеграция с всички държави от региона. По време на нашите преговори ние търсехме във всеки момент подкрепящи държави-членки, преговорният екип многократно беше питан от журналистите дали България има свое лоби в ЕС. Е, сега страните от региона могат да разчитат, че имат свой подкрепящ партньор в наше лице. Помагаме с експертни консултации, по време на всички визити споделяме опита си от преговорите - добър и негативен, това наистина е важно. Много активно настоявахме всички страни от Западните Балкани да сключат своите споразумения за асоцииране, това се случи. Последното такова споразумение - с Босна и Херцеговина, подписахме в понеделник на европейския Съвет по общи въпроси и външни отношения. Но партньорството не подменя изпълнението на критериите за членство и изчистването на отворените въпроси. При неотдавнашното си посещение в Косово дадохме редица предложения, по които - при интерес - може да се разчита на помощ от българска страна.

В някои от страните от Югоизточна Европа напоследък се отбелязват изненадващи нива на евроскептицизъм. На какво се дължи това, според Вас?

Гергана Грънчарова: Когато непрекъснатите реформи се превърнат в начин на живот - а това за Югоизточна Европа е абсолютен факт в последните поне десет години - тогава е нормално да има умора, да има дори лично отказване и недоверие. Реформаторският маратон е трудно занимание и изисква политическа дефиниция, каквато не всички правителства в даден момент могат да демонстрират. Скептицизмът е част от мисловния модел на демокрацията. Той се появява бързо и се обръща трудно. Голямото разширяване на ЕС съвпадна с размисъла за институционалната реформа, с "Не"-референдумите във Франция и в Холандия. В момента светът е в период на криза с цените на горивата и на храните. Глобалното затопляне все по-бързо се придвижва към първото място на проблемите днес, по-екстравагантните анализатори вещаят мрачни прогнози за преселение на големи групи хора именно заради промените в климата. Сложно е за отделния човек и за специфични групи хора да живеят всеки ден в координатната система на много проблеми, които не са съвсем техни, но ги засягат. Скоростта, с която животът ти се подобрява, май никога не е толкова бърза. За България е важно да кажа, че ефектът на членството се прояви може би най-силно по отношение на системите, които най-малко бяха реформирани - по посока на публичността, по ултиматума реформи да бъдат направени, по натиска върху правосъдната система да стане по-ефективна. Все пак, когато говорим за евроскептицизъм, не бива да забравяме едно нещо, което не подлежи на колебание - европейският стандарт на живот. Това се оценява, харесва се и се иска от хората.