Корупцията в Източна Европа

    

За корумпираните чиновници в Централна и Източна Европа животът рядко е бил по-добър. Присъединяването към ЕС създаде огромни възможности за присвояване на обществени пари.

Най-големите проблеми са в Румъния и България, двете най-нови членки на ЕС, чиято видима неспособност /или нежелание/ да се справят с корупцията по високите етажи доведе до все по-остри предупреждения от Брюксел.

Но другите страни също се справят зле с проблема. "Преди приемането правителствата бяха следени внимателно. Сега борбата с корупцията не е приоритет", коментира президентът на организацията за човешки права GRECO.

Дори в Словения, гледана преди като образец за добро управление, депутати се опитват да закрият комисията за предотвратяване на корупцията, аргументирайки се с големите разходи.

Но най-зрелищните случаи все още стават на Балканите. Само три месеца след присъединяването си към ЕС през 2007 г. румънското правителство уволни министъра на правосъдието Моника Маковей, която атакува корупцията фронтално.

Нейният наследник опита да уволни прокурора, отговарящ за корупцията, защото разследваше неговите политически спонсори. По подобен начин България предпочита да говори, отколкото да действа. Многобройните нови антикорупционни агенции са зле координирани.

Нито едно дело за корупция на високопоставен чиновник не е завършило с успешна присъда, а и нито едно дело за повече от 120 поръчкови убийства от 2001 г. насам не е приключено.

Представители на ЕС /а и много българи/ смятат, че организираната престъпност се е внедрила във високите етажи на правителството. Принудителната оставка на вътрешния министър Румен Петков през април не донеси големи промени.

Брюксел обмисля да спре помощи за милиарди евро и да не признава решенията на българските съдилища. Мерките против корупцията действат само, ако публичната администрация е опростена до такава степен, че вземането на подкупи е или излишно, или прекалено очебийно.

Това е тайната на успеха в Естония, навярно най-чистата страна в региона. Но повечето източноевропейски страни все още се нуждаят от реформи в бюрократичната система.