|
Недоволството от корупцията, организираната престъпност и забавянето на политическите процеси в България и Румъния се засилва в по-старите членове на ЕС, както и в Брюксел, пише в. "Файненшъл Таймс". Но европейските ръководители твърдят, че след като България и Румъния са пълноправни членки на ЕС, той разполага със сериозни инструменти да принуди двете си нови и най-бедни членки да повишат стандартите си. Когато България и Румъния се присъединиха към ЕС през януари 2007 г., ЕС се оказа в капан - от една страна, той разбираше, че двете страни не са готови за членство, но от друга, не можеше да отлага присъединяването им, тъй като по този начин щеше да наруши дадени по-рано обещания и това щеше да навреди на репутацията на съюза. Договорите за присъединяване на България и Румъния съдържат три предпазни клаузи, които са юридическа основа за възможни действия срещу тях. "Икономическата предпазна клауза" позволява предприемането на действия, ако приемането на страните в единния европейски пазар навреди на сектори на икономиката. Тази клауза едва ли ще бъде задействана, тъй като основните проблеми не са от икономическо естество. Във връзка с клаузата за вътрешния пазар, някои финансирани от ЕС проекти може да бъдат спрени, помощите за земеделие също може да бъдат намалени или спрени изцяло. Това са мощни оръжия, защото до 2013 г. Румъния трябва да получи 32 милиарда евро, а България 11 милиарда евро. Но някои представители на ЕС считат тази наказания за неподходящи, защото земеделието не е в основата на корупционните проблеми. Клаузата "правосъдие и вътрешни работи" позволява на останалите страни да откажат да признаят решенията на българските и румънските съдилища, ако загубят доверие в съдебните системи на двете страни. В краен случай членовете на ЕС могат да приложат член 7 от Договора за ЕС. Той предвижда прекратяване на някои от правата на държава-членка, ако тя "сериозно и системно нарушава" принципите на ЕС на свобода, демокрация, човешки права и върховенство на закона.
|