|
Наскоро бяха оповестени сравнения между европейските страни по показателите доход на човек от населението и равнище на цените от 1999 до 2006 г. включително, както и прогнозни данни за 2007 г. България отново остава най-бедната страна в Европейския съюз, като разликата с Румъния се запазва. През разглеждания период (1999-2007 г.) номиналният растеж на дохода на човек от населението в България нараства с 97.9%, което нарежда страната след най-бързо развиващите се нови членове на ЕС. За сравнение - темпът на растеж на номиналните доходи в Естония е 138.7%, в Латвия - 126.6%, в Румъния - 117.4% и в Литва - 114.5%, докато в останалите страни е по-нисък отколкото в България. Трябва да се има предвид обаче ниската база, от която се започва това развитие в България. През посочения период доходът в страната нараства с 4 700 СПС (станарт на покупателната способност), което я нарежда на последно място (заедно с Малта) по абсолютно нарастване на доходите. По отношение на индексите на физически обем на реален брутен вътрешен продукт на човек от населението (тоест какво количество стоки и услуги може да се закупи реално от хората от различните страни, като се коригират различията в ценовите равнища) България отбелязва напредък спрямо средното ниво за ЕС-27. През 1999 г. българите реално са имали доход от 27%, докато през 2007 г. според прогнозните данни е 38% от средния реален доход за ЕС-27. За сравнение - Румъния изпреварва България като стойностите през 1999 и 2007 г. са съответно 27% и 40% от средния доход за ЕС-27. Разбира се, за никого не е тайна, че средните доходи в България са ниски, но остава открит въпросът как да се ускори растежът им, така че процесът на сближаване да протече по-бързо. Един възможен отговор е да се следват политиките в страните, които са се показали като лидери при подобни сравнения и се отчете спецификата на условията в страната. Добрите примери в това отношение са Ирландия и Прибалтийските страни, които провеждат целенасочени реформи за подобряване на средата за бизнес, увеличаване ефективността на публичните разходи, понижаване на данъчната тежест. Такива реформи се предприемат в България точно през разглеждания период, като някои от тях все още продължават. За съжаление позитивните промени в публичния сектор все още са бавни, а особено сериозен е проблемът със здравеопазването, където необходимостта от адекватни действия е най-належаща. Стимулирането на дългосрочния растеж е свързано в много голяма степен и с подобряване на качеството на образованието в страната, което да подпомогне създаването и поддържането на човешкия капитал. Сравненията на реалните доходи в рамките на Европейския съюз са полезни поради факта, че представят нагледен пример за резултатите от политиките в отделните страни. Доходите в "социалните държави" като Италия и Франция растат значително по-бавно и в номинално, и в реално изражение, докато по-свободните икономики, където размерът и намесата на държавата е по-малък, реализират бърз растеж и техният опит трябва да бъде използван в стопанската политика на българските управляващи.
|