Само Атака е против ратификацията на Лисабонския договор

    

Депутатите от парламентарните комисии по европейски и по правни въпроси приеха становище да ратифицират Договора от Лисабон.

Против гласуваха единствено представителите на Атака в комисията по европейски въпроси Деница Гаджева и в комисията по правни въпроси Павел Шопов.

Евродепутатът Димитър Стоянов от Атака каза, че не може парламентът да ратифицира договора, без да направи допитване до българските граждани, защото промените, които създава той, са много сериозни.

Освен това той застъпи тезата, че не може новите права, които получава българският парламент чрез Договора от Лисабон, да залегнат само като промени в Правилника за дейността на Народното събрание.

Правилникът е много динамичен и може да бъде променян и заради това е необходимо да бъде променена Конституцията, в която да бъдат заложени новите правомощия на парламента.

С Договора от Лисабон националните парламенти получават правото да бъдат информирани за всички подготвяни директиви и нормативни актове от европейските институции.

Председателят на правната комисия Янаки Стоилов обаче обясни, че на този етап не се налага промяна на Конституцията, за да бъде ратифициран договорът.

"Новите права на парламента могат да бъдат записани само в правилника и това е достатъчно", обясни Стоилов.

Въпросът за това беше поставен и от депутата от ДПС Четин Казак, който попита дали е правена юридическа експертиза, която да покаже дали се налага промяна в Конституцията.

Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова каза, че все още такава не е извършена.

Евродепутатът от ГЕРБ Душана Здравкова предложи по време на ратификацията на договора да бъде поканено председателството на комисията по конституционни въпроси към ЕП.

Тя съобщи, че вече е преведена на български език Хартата за основните права, която става задължителна с Лисабонския договор. Грънчарова представи основните моменти в Договора от Лисабон.

Чрез него, освен че се увеличават правомощията на националните парламенти, се засилва и ролята на гражданското общество.

1 000 000 европейски граждани ще имат правото да сезират ЕК по определени въпроси и тя ще бъде длъжна да предприеме крачки по издаването на съответни нормативни актове.

Чрез договора се създават две нови институции. Едната е президент на ЕС, а другата - външен министър. По този начин ще се засили ролята на ЕС в международните отношения, коментира Грънчарова.

Лисабонският договор всъщност представлява над 90% съдържанието на Конституцията на ЕС, която беше отхвърлена след референдуми в Холандия и Франция.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари