Езиковото многообразие - предизвикателство с благотворен ефект

    

Групата "Интелектуалци за междукултурен диалог", създадена по инициатива на Европейската комисия от президента й Жозе Мануел Дурао Барозу и комисаря по многоезичието Леонард Орбан, е провела три серии заседания, чийто резултат е новият доклад на председателя й Амин Маалуф, писател.

В работата й са участвали специалисти с различни професии от широк спектър на културни институции, които представляват. За съжаление в групата не са включени лингвисти.

В доклада се казва, че езиковото многообразие е предизвикателство за Европа, но то има своя благотворен ефект. За да управлява ефективно това многообразие, Европейският съюз трябва да разгледа превърналите се в приоритетни за съвремието въпроси:

Как толкова много и различни народи да живеят в хармония заедно? Как да се изгради у тях чувството за обща съдба и принадлежност? Необходимо ли е определение за европейска идентичност? Може ли то да бъде пригодено към всички наши различия? Може ли да включва в състава си неевропейски елементи? Зачитането на културните различия съвместимо ли е със спазването на основните ценности? Докладът извежда следните

Принципи:

Зачитането на езиковото ни многообразие е самата основа на европейската идея. Ако повечето европейски нации са се изградили въз основа на собствените си езици, то Европейският съюз може да се основава единствено на езиковото си многообразие.

Чувството за обща принадлежност, основано на езиковото и културното многообразие е силна противоотрова срещу проявите на фанатизъм, към които често е залитало както в миналото, така и днес утвърждаването на идентичността в Европа и по света.

Днес Европа си задава въпроси за своята идентичност и за възможността за нейното дефиниране, без да изключва никого и като запазва своята отвореност към света. Идентичността на Европа се пише в момента. Ние имаме общо културно, интелектуално, материално и духовно наследство, с невероятно и рядко срещано в човешката история богатство, градено поколения напред, което заслужава да бъде съхранено, ценено и споделяно.

Ако за Европа насърчаването на културното изразяване е от основно значение, то също толкова важно е за нея да утвърди универсалния характер на основните ценности. Това са двата аспекта на едно и също верую, без които европейската идея би изгубила смисъл. Европейската идея се основава на две неразривно свързани изисквания: универсалност на общите морални ценности и многообразие на културното изразяване. Езиковото многообразие е много важен елемент и прекрасен интеграционен и хармонизиращ начин.

Предложена насока

Насоката, която препоръчва докладът, съдържа две идеи:

Двустранните отношения между народите на ЕС би трябвало да се осъществяват главно на езиците на тези два народа, отколкото на трети език. Това предполага, всеки европейски език да има във всяка държава от Съюза значителна група от силно мотивирани и компетентни хора, които го владеят.

За формиране на групите от хора, владеещи тези езици, ЕС би трябвало да въведе понятието чужд език по личен избор. Смисълът, който се влага в понятието е всеки европеец да бъде насърчаван да избере свободно друг език, различен както от майчиния, така и от неговия език за международна комуникация. Чуждият език по личен избор по-скоро ще се превърне в своеобразен втори майчин език.

Правейки ясно разграничение в момента на избора между език за международна комуникация и чужд език по личен избор, европейците ще бъдат насърчени да вземат две отделни решения относно чуждоезиковото обучение: едното - продиктувано от нуждите на общуването, а другото - водено от цял набор от лично мотиви, свързани с индивидуалния и семейния опит, емоционалните връзки, професионалния интерес, културните предпочитания и т.н.

Очаквани резултати

Овладяването на чужд език по личен избор и опознаването на вселената на хората, които го говорят, би благоприятствало по-голямата отвореност към света и другите и по-силното чувство за принадлежност към Европа. Тъй като акцентът е именно върху двустранния характер на езиковите отношения между различните страни, той би трябвало да повлияе положително на качеството на отношенията между европейците като индивиди и народи.

И ако съществува вероятност мнозинството от нашите съграждани да изберат за свой чужд език по личен избор този на друга страна от Съюза, то има и вероятност много от тях да се спрат на езици от други континенти. Днес за приоритетни се смятат езиците на големите азиатски страни, превърнали се във важни икономически партньори.

По правило чуждият език по личен избор за имигрантите би трябвало да бъде този на страната, в която са избрали да се установят. Тъй като предложението поставя акцент върху двустранните отношения между езиците, подходът може да рационализира управлението на езиковото многообразие в Съюза, в това число и в ежедневната практика на институциите.

Последствия

Важно е да се подчертае, че двата или трите чужди езика, които човек ще има възможност да изучава, трябва да бъдат определяни не само "на върха", но и "в основата", т.е. на ниво училище, а все по-често - и от самите граждани. Всеки сам може да вземе решение за своя чужд език по личен избор.

Всяка страна, град или община, всяко предприятие и учебно заведение може да предприеме инициативи в тази посока. Чуждият език по личен избор няма да се избира веднъж завинаги. По принцип изборът е на родителите, а не на децата, но по-нататък той ще подготвя почвата за изучаването на друг език. Изборът на чужд език по личен избор ще може да се осъществява във всяка възраст.

Докладът на експертната група завършва с констатацията: мъдрото и изобретателно управление на езиковото многообразие действително може да благоприятства европейската интеграция и да развие чувството за гражданска отговорност и принадлежност към Съюза.

То може да допринесе значително и за диалога между културите и тяхното хармонично съжителство както с останалия свят, така и между нашите общества. То е в състояние дори да даде нов тласък, ново вдъхновение на европейския проект.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари